Кислородна козметика

Забавянето на метаболитните процеси води до по-ранно стареене

Никой няма да спори с факта, че с възрастта клетъчната активност намалява, потреблението на кислород също намалява и кожата не е изключение. Забавянето на метаболитните процеси  води до по-ранно стареене. Освен това, с дефицитът на кислород, процесите за възстановяване на тъкани и обновяване на клетките са много по-бавни и по-трудни. Затова идеята да се даде жизненост на клетките с помощта на кислородна козметика изглежда изкушаваща и също така е в съгласие с модерната тенденция на естественост и екологичност на кожата.

Кислородна козметикаНезависимо от факта, че нашата кожа не е дихателен орган, тя при контакт с въздуха неизбежно взаимодейства с кислорода и други атмосферни газове. Учените отдавна си задават въпроса как се осъществява това взаимодействие. В хода на множество експерименти беше установено, че кожата е динамична бариера, през която газовете се разпръскват и в двете посоки. Освен това дифузният поток от кислород от кожните капиляри до повърхността на кожата значително зависи от микроциркулацията и температурата. Например, прилагането на вазодилататорен крем върху кожата по време на експеримента води до повишаване на съдържанието на молекулярен кислород в него.

Кожата получава кислород от два източника- вътрешен (кръвен) и външен (атмосфера). За да се оцени приносът на всеки един от тези източници и неговата биологична роля, е необходимо да се знае разпределението на кислорода между слоевете на кожата. С изключение на роговия слой, образуван от мъртви клетки, във всички други слоеве на кожата има живи клетки, които консумират кислород. Епидермисът, за разлика от дермалния слой, няма кръвни капиляри, но се намира в контакт с въздуха. Въз основа на факта, че всичко в природа има свой смисъл, може да се предположи, че кислородът, уловен от въздуха, по някакъв начин е замесен в метаболизма на кожата. Съвместен изследователски екип от института “Макс Планк“ (Max Planck Institute) и университета в Рур (Ruhr-Universität Bochum) (Германия) проведе серия от експерименти, резултатите от които бяха публикувани в The Journal of Physiology. Ето основните изводи:

1. При нормални условия горните слоеве на кожата се пълнят с кислород от въздуха. Всъщност съдържанието на кислород във въздуха е малко (около 21%). Приносът на доставката на кислород през кръвта се изразява само в ретикуларния слой. Когато напрежението на кислорода в тъканите под 3 Тор (torr), митохондриалната активност се инхибира и клетките умират. Експерименталните данни ясно заявяват, че напрежението на кислорода в дермата многократно надвишава тази критична стойност и следователно можем спокойно да кажем, че кожата няма недостиг на кислород.

2. Не са открити разлики между улавянето на кислород от кожата на млади и стари хора, както при нормални условия, така и по време на исхемия. Интересно е, че въпреки свързаните с възрастта структурни промени, които водят до повишена пропускливост на кожата за много съединения, способността я да улавя кислорода от обкръжаващия въздух не се променя. Улавянето на кислород от кожата зависи от парциалното налягане върху повърхността на кожата и при нормално налягане (средно 0,5ml O2/m2/min). При локална исхемия в резултат на 5-минутно систолично запушване (suprasystolic occlusio) на кръвоносните съдове, доставящи кръв в тази област на кожата, се наблюдава повишаване на улавянето на кислород в кожата средно с 9%. С други думи, ако кръвоснабдяването на кожата се прекъсне и захранването с кислород от вътрешния източник се „блокира“, поглъщането на кислород отвън ще се увеличи, за да се компенсира недостигът му.

3. Приносът на кислорода през кожата към тялото е незначителен и при нормални условия е не повече от 0,4% от кислорода, доставян през белите дробове.

4. Атмосферният кислород прониква в кожата до дълбочина 266-375 микрона. С други думи, атмосферният кислород достига нивото на ретикуларния слой на дермата.

Роговият слой е основната пречка за атмосферния кислород. Ако роговият слой е повреден (например в резултат на пилинг  или дермабразио), разпространението на кислорода и неговата дълбочина на проникването се увеличава. В този случай увеличаването на потока на кислород през живите слоеве на кожата може да се разглежда като един от сигналите, които стимулират метаболитната активност в клетките.
Въпреки това, при тежки увреждания на кожата се наблюдава обратната картина -отвореният достъп на атмосферния кислород през повърхността на раната до базалните кератиноцити (вид клетки в епидермиса) може да попречи на повторната епителизация (процесът на повторен растеж на кожата над раната). При обширно увреждане на кожата, базалните кератиноцити попадат в условия, при които съдържанието на кислород става по-високо от обичайната физиологична стойност и дългия престой на кератиноцитите при тези условия може да повлияе неблагоприятно на жизнената им активност (по-специално да потиска миграцията им). Сравнявайки ефекта на различните превръзки за рани върху миграцията на кератиноцитите от ръбовете на раната към центъра, беше установено, че в това отношение оклузивните (запушващи) покрития са по-ефективни, тъй като при тях налягането на кислород пада след известно време и става по-ниско от атмосферното. Що се отнася до непокътнатата кожа, няма надеждни доказателства, че нейното свръхнасищане с кислород води до забележими структурни промени.

Предоставените данни за разпределението на кислорода в кожата налагат да се погледне отново на идеята за кислородна козметика. Противно на общоприетото схващане, нашата кожа, не изпитва липса на кислород нито в младостта, нито в напреднала възраст. Натоварването на кислорода в кожата е най-малко 30 пъти по-високо от критичната за клетъчната активност (3 Torr).  Оказва се, че изкуственото „напомпване“ на допълнителен кислород в остаряващата кожа няма смисъл- там го повече от достатъчно и клетките не са в състояние да го поглъщат повече, отколкото имат нужда.

Друго нещо е, че с възрастта метаболитната активност на клетките намалява, което означава, че потреблението на кислород намалява. В светлина на това изглежда по-рационално да се стимулира метаболитната активност на клетките, което би довело до увеличаване на потреблението на енергия и консумация на кислород.

Друго интересно заключение: недостатъчното кръвоснабдяване на кожата практически няма ефект върху съдържанието на молекулярен кислород в него, защото той прониква през кожата от атмосферния въздух и само дълбоките слоеве на дермата получават кислород от кръвта. В същото време, когато циркулацията на кръвта се влоши, потреблението на кислород като цяло намалява, тъй като клетките престават да получават достатъчно хранителни вещества, по-специално глюкозата, която е необходима за митохондриалната активност. Може би поради тази причина методите, насочени към подобряване на микроциркулацията на кожата (физически фактори или вещества, засягащи васкуларната мрежа) увеличават консумацията на кислород от кожните клетки- в този случай се подобрява доставянето на енергийни субстрати в клетките.

Кожата има мощна защита срещу оксидативния стрес, който може да бъде предизвикан от външни и вътрешни причини. С подходящи катализатори, като йони на желязо и тежки метали, атмосферният кислород може да предизвика окислителни реакции в кожата. За да се предотврати възможността за такова развитие, състава на козметиката трябва да включва вещества, които образуват комплекси с метални йони и по този начин неутрализират тяхното каталитично действие. Най-ефективният вътрешен генератор на реактивни кислородни видове (ROS) са митохондриите, които ги произвеждат по време на реакциите на распираторната верига и колкото е по-голямо натоварването върху митохондриите, толкова по-голямо е освобождаването на ROS. Следователно, в козметична формула, предназначена да стимулира метаболитната активност на клетките, трябва да се въведат антиоксиданти, които да помогнат на кожата да се справи с повишеното производство на ROS, като същевременно и да се подобри работата на митохондриите ( витамините А, Е и С  свързани с кожата са особено полезни).

Изразът „кожата диша“ в светлината на новите данни придобива много специфично значение. Тъй както се оказа, основният източник на кислород (поне за епидермиса) е въздухът, при избора на основа за козметична рецептура трябва да се обърне специално внимание на нейната херметичност. В това отношение най-ефективни са лекарствата, които се основават на силиконови масла и пропиленгликоли. Традиционните дерматологични основи- вазелин, ланолин и минерално масло имат оклузивни (запушващи) свойства и не позволяват преминаването на кислорода. Същевременно има ситуации, при които се изискват оклузалните (затварящи) свойства: например, когато кожната бариера е повредена, трансепидермална загуба на вода (TEWL -термин, с който означаваме колко вода е преминала през кожата навън) рязко се увеличава, което води до нейния локален дефицит. При условия на липса на влага, кожните клетки се развиват по-лошо и регенериращият потенциал пада. В този случай бърза помощ ще бъде покритие от вазелин, което ще предотврати загубата на вода и ще я задържи в кожата. Поставяйки вазелинов крем върху ограничена област от кожата, човек не трябва да се страхува, че достъпът на кислород на това място ще бъде малко труден. Кислородът, който навлиза в кожата от съседните зони, ще бъде достатъчен, за да компенсира намаленото му съдържание в мястото, където е нанесен вазелин. Друго нещо е, когато голяма повърхност е покрита с херметичен слой за дълго време, тогава освен хиперхидратация в кожата спада съдържанието на кислород, което се отразява на нейната функционалност. В този случай, по-скоро трябва да се опасявате от херметично облекло отколкото от козметика. Първо, козметиката, дори най-оклузивната (непропусклива), все пропуска кислород. Второ, сериозно нарушение в работа на клетките на кожата, дължащо се на хиперхидратация и недостиг на кислород, може да възникне само при ситуация, ако газонепропускливо покритие е било върху кожата за дълго време.

Кислородът е абсолютно безопасен при процедурното насищане на кожата с него и не предизвиква алергии или раздразнение. Ето защо днес е толкова широко използван за решаване на различни проблеми. Под кислородната козметика се предполагат два вида продукти. Първият тип е козметиката, чието действие е подобно на ефекта от въвеждането на чист кислород в кожата. Освен това подобрява усвояването му от въздуха. В основата на тази козметика са различни активни вещества, затворени в липозоми. Последните са носители, които проникват през защитните бариери на кожата и доставят необходимите компоненти в нейните дълбоките слоеве.

Втората група е действителната козметика, съдържаща кислород. Кислородът стимулира локалния имунитет и по този начин предпазва кожата от влиянието на околната среда. Такава козметика е особено полезна за остаряваща кожата, като насърчава създаването на "млади" колагенни влакна. Това увеличава еластичността на кожата, бръчките стават по-малко забележими. Подходяща кислородна козметика и за хората с проблемна кожа. Тя има заздравяващ и противовъзпалителен ефект. Поради това тези медикаменти помагат да се спре възпалителния процес и постепенно да се отървем от акнето. Кислородна козметиката за тяло значително подобрява цвета на кожата, подобрява тонуса и еластичността. Антицелулитните продукти ще бъдат добра помощ в борбата срещу портокаловата кожа. Разбира се, козметичните продукти, съдържащи кислород, трябва да бъдат избрани въз основа на вида на кожата и нейните проблеми. Добре е, ако Вашият козметик ще Ви помогне с избора.